Паун Цонев: Борисов - краят на историята и последният премиер
Автор Паун Цонев
През 1992 година след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики американският политолог Франсис Фукуяма в книгата си „ Краят на историята и последният човек “ прогласи, че демократичната народна власт е крайната точка от еволюцията на индивида и финалната форма на човешкото ръководство. Дали демократичната народна власт се оказа последна точка на еволюцията и на нас българите, е противоречиво. Но, че Бойко Борисов написа краят на историята като последният ни достоверен министър-председател е безусловно несъмнено.
Тази мисъл ми хрумна, когато в разгара на митинга против бюджета водачът на ГЕРБ събра публицистите и с решителен тип ги осведоми: „ Свиках Съвета за взаимно ръководство и им споделих, че изтегляме бюджета. След малко министър-председателят ще ви заяви какво съм решил “. И в действителност по-късно „ министър-председателят Желязков “ почтително съобщи какво му е наредил мандатоносителят.
На първо четене този епизод ми се стори комичен. Кой може да разпорежда на министър - ръководителя?! Царят! Борисов Трети! Или Четвърти. Какви ги приказва опозицията, че в България имало тирания, която завладяла институциите и даже цялата страна. Каква тирания? Ние сме си напряко класическа конституционна монархия.
Но като се размислих, видях, че тази история изобщо не е смешна, а по-скоро трагична. Защото Борисов, несъмнено, не е цар. Само е охранявал царя. Но Борисов, за положително или за неприятно, е последният ни достоверен министър-председател. След него в тази област настъпи необратима рецесия в жанра и започнахме да следим с смут някаква премиерска трагикомедия.
След Борисов в границите на 5 години през сцената минаха за малко общо 10 министър председатели, от които 6 служебни и 1 полу-ротационен, защото до идващия не се стигна, назначавани по разум, по хубост, по домова книга и по демон знае какво. Общо взето, куцо и сакато се извървя през премиерския кабинет на " Дондуков " 1 – най-важният и най-овластеният в страната. По едно време постът министър-председател толкоз се обезцени, че когато Слави, изненадващо или закономерно, с оглед деградацията на електоралния корпус, завоюва изборите, напълно не на подбив предложи за министър председател един човек, чиято подготовка беше да продава шнорхели и плавници. Май че се споделяше Николов или Йолов, нещо сходно, не съм сигурен. Това бе в действителност краят на историята. На българската.
Защо ги напомням тези неща? Защото с митинги или без митинги, все в миналото, сегашната управническа коалиция ще си тръгне. Самият мандатоносител призна, че краката й се клатят през цялото време, а бюджетът, който внесоха не му харесва и на самия него.
Но какво вършим оттук насетне? Кой ще е идващият министър председател? Кой? През последните 35 години постоянно е имало явен отговор на този въпрос.
1990-а се знаеше, че в случай че Българска социалистическа партия завоюва изборите, Луканов ще е министър-председател.
След като Съюз на демократичните сили взе властта с „ малко, само че вечно “ беше ясно, че Филип Димитров ще е министър председател, колкото и на Костов да не му се искаше, виждайки себе си на върха.
След пагубното ръководство на проф. Любен Беров, когато страната безпардонно се командореше от корпорацията Мултигруп, половин година преди изборите през 1994 година социолозите даваха солидна преднина на социалистите и беше обществена загадка, че младият им водач Жан Виденов, макар безспорната си неумелост, ще седне в премиерското кресло.
Когато през декември 1996 година пристигна време Виденов да хвърли кърпата, Костов към този момент загряваше на тъча. Беше преобразувал Съюз на демократичните сили в партия персонално на негово послушание, хиперинфлацията опустошаваше спестяванията на народа и беше пределно ясно, че през лятото на 1997-а той ще е идващият министър-председател. Както и стана. И стана тя, каквато стана. Синьото държавно управление воглаве с безмилостния си Командир, обърна страната на бащиния и разпродаде 40 милиарда държавни активи за жълти стотинки на свои партийни приятели, само че, кой знае за какво, най-вече на ченгетата от Държавна сигурност.
След като им свърши работата, генералите от „ Монтерей “ му ритнаха столчето и докараха росен-пресен монарха Сакскобурготски от Мадрид.
Старите комунисти псуваха, старите баби плакаха, само че, по този начин или другояче, никой по света и у нас не се съмняваше, че Сакскобурготски ще влезе в историята като първия и безспорно финален монарх станал министър-председател. Когато му пристигна времето, и най-много когато си върна парцелите, Царя загуби интерес към ръководството на страната и по този начин трасира пътя към властта на Тройната коалиция. И още година преди края на мандата на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи за никого не беше загадка, че идващият министър-председател ще е Станишев като водач на най-голямата партия сега. Между прочее, той също влезе в книгата на върховете Гинес, като първия човек в света, чието първо работно място е министър-председател.
И по този начин стигаме до края на нашата история и последния достоверен български министър-председател. Някъде към две години преди парламентарните избори през 2009 година никой не се съмняваше, че след тях новият министър председател ще се споделя Бойко Борисов. Всъщност още през 2004 г/!!/ генералите в „ Монтерей “ намеквали, че когато се изхаби царя, Борисов ще го наследи. Познаха. Едва ли са подозирали обаче, че Борисов ще стане най-дълго управлявалият министър председател в българската история - цели 3606 дни против 3391 на други Станко Тодоров от Българска комунистическа партия.
Но да си дойдем на думата. Ако обединението, въпреки всичко, се разпадне, кой ще бъде идващият министър председател? За пръв път от 35 година този въпрос е без отговор! Никога България не е изпадала в такава обърканост.
Костадин Костадинов? Не. Целият националистически електорат сумарно в никакъв случай не е надвишавал 300 хиляди Не стигат. Няма и съдружници. Трябва да внася от Русия, от Китай или от БРИКС.
Академик Денков? Вече се запознахме с уменията му.
Зафиров? Може, само че в някой различен живот. А в този Българска социалистическа партия повече няма да влезе в Народното събрание.
Или Слави отново да предложи Николов ли, Йолов ли…Не помня там по какъв начин беше. Но и Има Такъв Народ най-вероятно ще гледат идващия парламент по малкия екран. Може и по тяхната „ 7/8. “
Гълъб Донев, Главчев, Боже опази!
Професорите Герджиков, Близнашки? Те са към този момент достолепни пенсионери.
Разни „ величия “ и „ мечове “ се колят безжалостно в съпротива и по радио К2, придавайки на политическата какафония приключен тип.
А, може би, отново Росен Желязков? Хм.
Имам чувството, че в случай че още веднъж се стигне до такава степен, този път първият избор ще е Борисов. Повече несполучливи опити няма да има. Не е обикновено премиер-министърът да извършва заповеди. По-нормално е да ги получава като вицепремиер. Примерно.
